Daniel 4

Втори съд на Навуходоносор за дървото – тълкуване и сбъдване

1 ^a Цар Навуходоносор – към всички племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!

2 ^b Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.

3 ^c Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно и Неговото владичество е из род в род.

4 Аз, Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,

5 ^d видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията в главата ми ме смутиха.

6 Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми явят значението на съня.

7 ^e Тогава влязоха влъхвите, вражалците, халдейците и астролозите и аз разказах съня си пред тях; но не можаха да ми разкрият значението му.

8 ^f А най-накрая пред мене дойде Даниил, чието име беше Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на святите богове; и аз разказах съня пред него, като казах:

9 ^g Валтасасаре, началнико на влъхвите, понеже узнах, че духът на святите богове е в теб и никаква тайна не е трудна за теб, обясни ми виденията на съня, който видях, и ми разкрий значението му.

10 ^h Ето какви бяха виденията в главата ми и на леглото ми: Гледах и, ето, дърво сред света, чиято височина беше голяма.

11 Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят.

12 ⁱ Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни и на клоните му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.

13 ^j Видях във виденията в главата си на леглото си и, ето, един свят страж слезе от небето

14 ^k и извика със силен глас така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека животните бягат изпод него и птиците – от клоните му;

15 обаче оставете в земята пъна с корените му сред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната роса и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;

16 ^l нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.

17 ^m Тази присъда е по заповед от стражите и делото на думата на святите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на хората, дава го на когото иска и поставя над него най-нищожния измежду хората.

18 ⁿ Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, разкрий значението му; защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми разкрие значението; а ти можеш, защото духът на святите богове е в тебе.

19 ^o Тогава Даниил, чието име беше Валтасасар, остана смаян за малко и размишленията му го смущаваха. Царят проговори: Валтасасаре, да не те смущава сънят или значението му? Валтасасар отговори: Господарю мой, сънят нека бъде върху онези, които те мразят, и това, което означава – върху неприятелите ти!

20 ^p Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето и което се виждало от целия свят,

21 чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни и по клоните на което се подслонявали небесните птици,

22 ^q това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето и владичеството ти – до края на света.

23 ^r А това, че царят е видял един свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека участта му бъде с полските животни, докато така минат над него седем времена,

24 ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което ще постигне господаря ми, царя, е

25 ^s да бъдеш изгонен измежду хората, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее в царството на хората и го дава на когото иска.

26 ^t А това, че се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще остане твое, щом признаеш, че небесата владеят.

27 ^u Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда и беззаконията си – чрез правене благодеяния на бедните, дано се продължи благоденствието ти ▼

▼ 4:27 Или: се прости престъплението ти.

.

28 Всичко това постигна цар Навуходоносор.

29 В края на дванадесет месеца, като ходеше из царския палат във Вавилон,

30 царят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за силата на величието си!

31 ^w Думата беше още в устата на царя и глас дойде от небесата, който каза: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от теб;

32 ^x и ще бъдеш изгонен измежду хората, между полските животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска.

33 В същия час това се изпълни над Навуходоносор; той беше изгонен измежду хората, ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като пера на орли и ноктите му – като на птици.

34 ^y А в края на тези дни аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже владичеството Му е вечно и царството Му е из род в род;

35 ^z пред Него всички земни жители се смятат за нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти?

36 ^aa И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и предишният ми вид; защото съветниците и големците ми ме търсиха, закрепих се над царството си и ми бе прибавено превъзходно величие.

37 ^ab Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво.